21. Господарят му каза: „Хубаво си постъпил, ти си добър и верен слуга! В малкото си бил верен, над много ще те поставя, ела и сподели радостта на господаря си.“
22. Приближи се също и онзи, който бе взел двата таланта, и каза: „Господарю, ти ми повери два таланта; ето аз спечелих с тях други два таланта.“
23. Господарят му каза: „Хубаво си постъпил, ти си добър и верен слуга! В малкото си бил верен, над много ще те поставя; ела и сподели радостта на господаря си.“
24. Пристъпи и онзи, който бе взел единия талант, и рече: „Господарю, аз те знаех, че си суров човек; жънеш, където не си сял, и събираш, където не си пръскал,
25. затова се уплаших и отидох, та скрих таланта ти в земята, ето ти твоето.“
26. А господарят му отвърна: „Ти си лукав и ленив слуга! Знаеше, че жъна, където не съм сял, и събирам, където не съм пръскал.
27. Затова трябваше да вложиш парите ми при лихварите; аз пък, когато си дойдех, щях да прибера своето с лихва.
28. Затова вземете от него таланта и го дайте на онзи, който има десет таланта;
29. защото на всеки, който има, ще се даде и преумножи, а от онзи, който няма достатъчно, ще се отнеме и това, което има.
30. А негодния слуга хвърлете в тъмнината; там ще бъде плач и скърцане със зъби.“ Като рече това, извика: „Който има уши да слуша, нека слуша“!“
31. „А когато Синът човешки дойде в славата Си и всички свети ангели с Него, тогава ще седне на славния Си престол