20. Тогава се приближи до Него съпругата на Зеведей заедно със синовете си, поклони Му се и Го молеше за нещо.
21. А Той ѝ рече: „Какво искаш?“ Тя Му каза: „Кажи тези двама мои синове да седнат в царството Ти – единият отдясно, а другият отляво на Тебе.“
22. Иисус отвърна: „Не знаете какво искате. Можете ли да пиете от чашата, от която Аз ще пия, или да се кръстите с кръщението, с което Аз се кръщавам?“ Отговориха Му: „Можем.“
23. Той им каза: „От Моята чаша ще пиете и с кръщението, с което Аз се кръщавам, ще се кръстите, но да дам да се седне отдясно и отляво на Мене не зависи от Мене – то ще се даде на тези, за които е приготвено от Моя Отец.“
24. Когато десетте чуха това, възнегодуваха срещу двамата братя.
25. Иисус ги повика и им рече: „Знаете, че князете на народите господаруват над тях и велможите властват над тях.
26. Между вас обаче да не бъде така: който иска да бъде големец между вас, нека ви бъде слуга,
27. и който иска да бъде пръв между вас, нека ви бъде роб,
28. както и Синът човешки не дойде, за да Му служат, а да служи и да даде живота Си откуп за мнозина.“
29. Когато излизаха от Йерихон, след Него вървеше множество народ.
30. И ето двама слепци, които седяха край пътя, чуха, че минава Иисус, и започнаха да викат: „Смили се над нас, Господи, Сине Давидов!“
31. А народът ги смъмри, за да млъкнат. Но те завикаха още по-силно: „Смили се над нас, Господи, Сине Давидов!“
32. Иисус се спря, повика ги и каза: „Какво искате да сторя за вас?“
33. Те Му казаха: „Господи, да се отворят очите ни!“