24. Когато той започна да урежда сметките, доведоха при него един, който му дължеше десет хиляди таланта.
25. А понеже той нямаше с какво да заплати, господарят му заповяда да продадат него и жена му, и децата му, и всичко, каквото имаше, и да заплати.
26. Тогава слугата падна на колене, кланяше му се и казваше: Господарю, имай търпение към мене и всичко ще ти изплатя!“
27. Господарят се смили над този слуга, освободи го и опрости дълга му.
28. А слугата, като излезе, намери един от другарите си, който му дължеше сто динария, и като го хвана, душеше го и казваше: „Изплати ми, каквото ми дължиш!“
29. Тогава другарят му се хвърли в краката му и го молеше: „Имай търпение към мене и ще ти се издължа!“
30. Но този не пожела, а отиде и го хвърли в тъмница, докато изплати дълга си.
31. Другарите му, като видяха станалото, много се огорчиха и отидоха, та разказаха на господаря си всичко, което се беше случило.
32. Тогава господарят му го повика и му казва: „Лукави рабе, аз ти опростих целия онзи дълг, защото ми се примоли,
33. не трябваше ли и ти да се смилиш над другаря си, както и аз се смилих над тебе?
34. И като се разгневи господарят му, предаде го на мъчителите, докато му изплати целия дълг.
35. Така и Моят небесен Отец ще постъпи с вас, ако всеки от вас не прости от сърце на своя брат прегрешенията му.“