3. И им говореше много неща с притчи. Така Той каза: „Ето излезе сеяч да сее.
4. Когато сееше, едни семена паднаха край пътя. Но долетяха птици и ги изкълваха.
5. Други паднаха на каменисти места, където нямаше много пръст. Те скоро поникнаха, понеже пръстта не беше дълбока.
6. А когато изгря слънцето, те прегоряха и изсъхнаха, понеже нямаха корен.
7. Други паднаха между тръни – израснаха тръните и ги заглушиха.
8. Други семена паднаха на добра почва и почнаха да дават плод: едно зърно – сто, друго – шестдесет, а трето – тридесет.
9. Който има уши да слуша, нека слуша!“
10. Приближиха се до Него учениците Му и попитаха: „Защо им говориш с притчи?“
11. А в отговор Той им каза: „Защото на вас е дадено да узнаете тайните на небесното царство, а на тях не е дадено.
12. Защото, който има, на него ще му се даде, и то в изобилие. А който няма достатъчно, от него ще се отнеме и това, което има.
13. Затова им говоря с притчи, понеже те гледат, а не виждат, слушат, а не чуват, нито разбират.
14. Тъкмо над тях се сбъдва пророчеството на Исаия, което гласи:„С уши ще чуете и няма да разберете, с очи ще гледате и няма да видите.“
15. Защото сърцето на този народ е закоравяло – с уши трудно слушат и са затворили очите си, за да не би някога с очи да видят и с уши да чуят, и със сърце да разберат, и да се обърнат, и Аз да ги спася.
16. Но вашите очи са блажени затова, че виждат, и ушите ви, че чуват.
17. Защото, истината ви казвам, мнозина пророци и праведници са копнели да видят това, което вие виждате, и не видяха, и да чуят това, което чувате, и не чуха.