12. А Той въздъхна в Себе Си и рече: „Защо този род търси знамение? Истината ви казвам: никакво знамение няма да се даде на този род.“
13. И като ги остави, влезе пак в лодката и мина на отвъдния бряг.
14. А учениците Му бяха забравили да вземат хляб и имаха в лодката със себе си само един хляб.
15. Тогава Той им заповяда: „Внимавайте, пазете се от фарисейския квас и от Иродовия квас.“
16. И те размишляваха помежду си: „Това ще да е, защото нямаме хляб.“
17. А Иисус узна за това и им каза: „Защо обсъждате, че нямате хляб? Нима не забелязвате и не разбирате? Още ли е вкаменено вашето сърце?
18. Като имате очи, не виждате ли? Като имате уши, не чувате ли? И не помните ли?
19. Когато разчупих петте хляба за пет хиляди души, колко пълни кошници къшеи вдигнахте?“ Отговориха Му: „Дванайсет.“
20. „А когато разчупих седемте за четири хиляди, колко коша, пълни с къшеи, вдигнахте?“ Отговориха Му: „Седем.“
21. И рече им: „Как тогава не разбирате?“
22. Когато дойде във Витсаида, доведоха при Него един слепец и Го помолиха да се докосне до него.
23. Иисус хвана слепеца за ръка, изведе го извън селото и след като плюна на очите му, постави ръцете Си върху него и го попита: „Виждаш ли нещо?“
24. А той вдигна очи и каза: „Виждам хора да ходят, но те изглеждат като дървета.“
25. Тогава Иисус пак постави ръце върху очите му и го накара да погледне. Зрението му се възвърна и вече ясно виждаше всички.
26. И Той го изпрати в дома му, като рече: „Не се отбивай в селото, не разказвай за това на никого.“
27. Иисус излезе с учениците Си по селата край Кесария Филипова. По пътя Той попита учениците Си: „За кого Ме смятат хората?“
28. А те Му отговориха: „Едни – за Йоан Кръстител, други – за Илия, други пък – за един от пророците.“
29. Тогава Той ги попита: „А вие за кого Ме смятате?“ Петър Му отговори: „Ти си Христос.“