8. А други паднаха на добра почва и дадоха плод, който поникна и порасна, и родиха: едно зърно – тридесет, друго – шестдесет, а трето – сто.“
9. И рече: „Който има уши да слуша, нека слуша!“
10. А когато народът се разотиде, хората около Него и дванадесетте Го попитаха за смисъла на притчата.
11. Той им отговори: „На вас е дадено да узнаете тайната на Божието царство, а на онези отвън всичко се дава в притчи,
12. така че с очи да гледат и да не виждат, с уши да слушат и да не разбират, за да не би да се обърнат и да им се простят греховете.“
13. Тогава им каза: „Тази притча вие не разбирате. А как тогава ще разберете всички притчи?
14. Сеячът сее словото.
15. Семената, попаднали край пътя, са онези, у които словото се сее; но щом като го чуят, Сатаната идва веднага и задига посятото в сърцата им слово.
16. Подобно и посетите на каменисто място са тези, които, щом като чуят словото, веднага с радост го приемат,
17. но нямат у себе си корен и са непостоянни; после, щом настъпят притеснение или гонение заради словото, веднага отпадат.
18. А посетите между тръни са тези, които слушат словото,
19. но светските грижи, измамното богатство и други желания заглушават словото и то не дава плод.
20. А посетите на добра почва са онези, които слушат словото и го приемат, като принасят плод: един дава тридесет, друг – шестдесет, и трети – сто.“
21. И рече им: „Взема ли се светило, за да се постави под крина или под одър? Не е ли, за да се постави на светилника?