Старият Завет

Новият Завет

Марк 4:32-41 Библия, нов превод от оригиналните езици (с неканоничните книги) (НП)

32. Но щом се посее, то пониква и става по-голямо от всички градински растения, и пуска големи клони, така че под сянката му могат да свият гнездо птици.“

33. И с много такива притчи им проповядваше словото според способността им да слушат.

34. И без притчи не им говореше, а на учениците Си разясняваше насаме всичко.

35. В онзи ден, когато се свечери, Иисус им каза: „Да отидем на отсрещния бряг.“

36. И като разпуснаха народа, учениците Го взеха със себе си, както беше в лодката. Имаше и други лодки с Него.

37. Тогава се разрази голяма буря и вълните заливаха лодката, така че тя вече се пълнеше.

38. А Иисус беше заспал при кърмата на възглавница. Те Го събудиха и Му казаха: „Учителю, не те ли е грижа, че загиваме?“

39. А Той, като стана, забрани на вятъра и каза на езерото: „Млъкни, утихни!“ И вятърът утихна и настъпи пълно затишие.

40. Тогава им рече: „Защо се страхувате? Нямате ли вяра?“

41. И ги обзе голям страх и казваха помежду си: „Кой ли е Този, че и вятърът, и езерото Му се покоряват?“

Прочетете пълната глава Марк 4