26. И рече: „Божието царство може да се оприличи на човек, който посява семе в земята,
27. спи и става, нощем и денем, а семето никне и расте, без той да знае,
28. защото земята сама ражда първо злак, после клас, след това пълно зърно в класа.
29. А когато плодът узрее, веднага хваща сърпа, защото е настъпила жетвата.“
30. И каза: „На какво да оприличим Божието царство или с каква притча да го представим?
31. То е като синапово зърно, което, когато се посее в земята, е най-малко от всички семена по земята.
32. Но щом се посее, то пониква и става по-голямо от всички градински растения, и пуска големи клони, така че под сянката му могат да свият гнездо птици.“
33. И с много такива притчи им проповядваше словото според способността им да слушат.
34. И без притчи не им говореше, а на учениците Си разясняваше насаме всичко.
35. В онзи ден, когато се свечери, Иисус им каза: „Да отидем на отсрещния бряг.“
36. И като разпуснаха народа, учениците Го взеха със себе си, както беше в лодката. Имаше и други лодки с Него.
37. Тогава се разрази голяма буря и вълните заливаха лодката, така че тя вече се пълнеше.
38. А Иисус беше заспал при кърмата на възглавница. Те Го събудиха и Му казаха: „Учителю, не те ли е грижа, че загиваме?“
39. А Той, като стана, забрани на вятъра и каза на езерото: „Млъкни, утихни!“ И вятърът утихна и настъпи пълно затишие.