29. Минаващите оттам Го хулеха, като клатеха глава и викаха: „У-у…! Ти, Който разрушаваш храма и за три дена го изграждаш,
30. спаси Себе Си и слез от кръста!“
31. Също и първосвещениците заедно с книжниците се присмиваха и говореха помежду си: „Други спаси, а Себе Си не може да спаси.
32. Христос, Царят на Израил, нека сега слезе от кръста, за да видим и да повярваме.“ Също така Го ругаеха и разпънатите с Него.
33. В шестия час настана тъмнина по цялата земя до деветия час.
34. А в деветия час Иисус извика с висок глас: „Елоѝ, Елоѝ, лама̀ савахтанѝ?“, което в превод означава: „Боже Мой, Боже Мой! Защо си Ме изоставил?“
35. Някои от застаналите наоколо, като чуха, казаха: „Вижте, вика Илия.“
36. Един пък прибяга, натопи гъба в оцет и като я надяна на тръстиков прът, подаде Му да пие с думите: „Хайде да видим дали ще дойде Илия да Го снеме.“
37. А Иисус, като извика силно, издъхна.
38. И завесата на храма се раздра на две, отгоре до долу.
39. А стотникът, който стоеше срещу Него, като видя, че Той извика така и издъхна, каза: „Наистина Този Човек е бил Божий Син.“
40. Там бяха също жени, които гледаха отдалеч. Между тях бяха Мария Магдалина, Мария, майка на малкия Яков и на Йосия, както и Саломия.
41. Те и тогава, когато Иисус беше в Галилея, Го следваха и Му служеха. Имаше и много други жени, дошли заедно с Него в Йерусалим.
42. А когато вече се свечери – понеже беше подготвителен ден, което означава денят срещу събота, –
43. дойде Йосиф от Ариматея, виден член на съвета, който също очакваше Божието царство. Той се осмели да влезе при Пилат и поиска тялото на Иисус.
44. Пилат се учуди, че Той вече е умрял. Затова повика стотника и го попита дали отдавна е умрял.
45. Когато стотникът потвърди, Пилат предаде тялото на Йосиф.
46. А той, като купи плащаница, сне Го, обви Го в плащаницата и Го положи в гроб, изсечен в скала. След това той привали камък върху входа на гроба.
47. А Мария Магдалина и Мария, майката на Йосия, гледаха къде Го полагат.