63. Тогава първосвещеникът раздра с гняв дрехите си с думите: „За какво са ни нужни вече свидетели?
64. Чухте богохулството. Какво мислите?“ Те всички отсъдиха, че заслужава смърт.
65. Някои започнаха да Го плюят, да закриват лицето Му, да Го бият и да Му казват: „Отгатни кой е!“ Слугите Го хванаха и Му удряха плесници.
66. Когато Петър беше долу на двора, дойде една от слугините на първосвещеника.
67. Като видя, че Петър се грее, тя се взря в него и каза: „И ти беше заедно с Иисус от Назарет.“
68. Но той се отрече с думите: „Нито зная, нито разбирам какво говориш.“ И излезе навън, във външния двор. Тогава пропя петел.
69. Когато слугинята пак го видя, започна да говори на присъстващите там: „Този е от тях.“
70. А той пак се отрече. След малко онези, които стояха там, пак започнаха да говорят на Петър: „Наистина от тях си, защото си галилеец, пък и говорът ти е такъв.“
71. Той започна да проклина и да се кълне: „Не познавам Този Човек, за Когото говорите.“
72. Веднага петел пропя втори път. Тогава Петър си спомни казаното му от Иисус: „Преди още петел два пъти да пропее, ти три пъти ще се отречеш от Мене.“ И като се размисли, заплака.