37. И като се върна, намери ги заспали и каза на Петър: „Симоне, спиш ли? Не можа ли един час да постоиш буден?
38. Стойте будни и се молете, за да не паднете в изкушение; духът е бодър, а плътта – немощна.“
39. Отново отиде да се помоли и изрече същите думи.
40. А като се завърна, пак ги намери да спят, понеже очите им бяха натежали. Те не знаеха какво да Му отговорят.
41. Дойде и трети път и им каза: „Още ли спите и почивате? Стига, дойде часът. Ето Синът човешки ще бъде предаден в ръцете на грешниците.
42. Ставайте да вървим! Ето приближи се онзи, който Ме предава.“
43. Веднага, докато Той още говореше, дойде Юда, един от дванадесетте, а заедно с него много народ с ножове и тояги, изпратени от първосвещениците, книжниците и стареите.
44. А онзи, който Го предаваше, бе уговорил с тях условен знак, казвайки: „Когото целуна за поздрав, Той е – заловете Го и Го водете под охрана.“
45. Като дойде, веднага се приближи до Него и каза: „Учителю, Учителю!“ И Го целуна.
46. А те се нахвърлиха върху Него и Го заловиха.
47. Един пък от онези, които бяха там, извади нож, удари слугата на първосвещеника и му отряза ухото.
48. Тогава Иисус им заговори: „Като срещу разбойник сте излезли с ножове и тояги, за да Ме заловите.
49. Всеки ден бях с вас в храма и поучавах, а вие не Ме заловихте. Но Писанията трябваше да се сбъднат.“
50. Тогава всички ученици Го изоставиха и се разбягаха.