19. А те, наскърбени, започнаха да питат един след друг: „Да не съм аз? Да не съм аз?“
20. Той им отговори: „Един от дванадесетте е – този, който топи заедно с Мене в блюдото.
21. Синът човешки отива, както е писано за Него, но горко на онзи човек, чрез когото Синът човешки ще бъде предаден, добре щеше да бъде за този човек, ако не беше се раждал.“
22. Докато те ядяха, Иисус взе хляба и като благослови, разчупи го и им го раздаде с думите: „Вземете, яжте – това е Моето тяло.“
23. И като взе чашата, изрече благодарствена молитва и им я подаде. От нея те пиха всички.
24. Той им каза: „Това е Моята кръв на Новия завет, която за мнозина се пролива.
25. Истината ви казвам: Аз вече няма да пия от лозовия плод до онзи ден, когато ще пия новото вино в Божието царство.“
26. И като изпяха хвалебна песен, излязоха на Елеонската планина.
27. Тогава Иисус им каза: „Всички ще отстъпите от вярата в Мене през тази нощ; защото е писано: Ще погубя пастира и ще се пръснат овцете.
28. Но след възкресението Си ще бъда преди вас в Галилея.“
29. А Петър Му възрази: „Дори и всички да отстъпят от вярата в Тебе, аз обаче – няма!“
30. Иисус му отговори: „Истината ти казвам: днес, през тази нощ, преди още петел два пъти да пропее, ти три пъти ще се отречеш от Мене.“