17. Той ги поучаваше с думите: „Не е ли писано: „Домът Ми ще се нарече дом за молитва на всички народи“? А вие го превърнахте в разбойнически вертеп.“
18. Книжниците и първосвещениците чуха това и търсеха начин да Го погубят, понеже се бояха от Него, тъй като цял народ се чудеше на учението Му.
19. А когато се свечери, Той излезе вън от града.
20. Сутринта, минавайки, видяха, че смокинята беше изсъхнала от корен.
21. Петър си спомни и Му каза: „Учителю, виж, изсъхнала е смокинята, която Ти прокле.“
22. Иисус им отговори: „Имайте вяра в Бога.
23. Истината ви казвам: ако някой рече на тази планина „Вдигни се и се хвърли в морето“ и не се усъмни в сърцето си, а повярва, че ще стане по думите му, ще се сбъдне, каквото и да каже.
24. Затова ви казвам: всичко, каквото бихте поискали в молитва, вярвайте, че ще получите; и ще ви бъде дадено.
25. А когато застанете на молитва, прощавайте, ако имате нещо против някого, за да прости и небесният ви Отец вашите прегрешения.
26. Ако не прощавате, тогава и небесният ви Отец няма да прости вашите прегрешения.“
27. След това дойдоха пак в Йерусалим. Докато Той ходеше из храма, първосвещениците, книжниците и народните стареи се приближиха към Него