21. Иисус го погледна с обич и му каза: „Едно не ти достига – иди, продай всичко, което имаш, и го раздай на сиромаси. Така ще имаш съкровище на небето. Тогава ела и върви след Мене, като вземеш кръста си.“
22. А той се смути от тези думи и си отиде натъжен, защото имаше много имот.
23. Иисус погледна наоколо и каза на учениците Си: „Колко трудно богатите ще влязат в Божието царство.“
24. Учениците се смаяха от думите Му. Но Иисус пак им заговори: „Деца мои, колко трудно е за онези, които се надяват на богатството си, да влязат в Божието царство.
25. По-лесно е камила да мине през иглени уши, отколкото богат да влезе в Божието царство.“
26. А те още повече се зачудиха и говореха помежду си: „Тогава кой може да се спаси?“
27. Иисус ги погледна и каза: „За хората това е невъзможно, но не и за Бога. Защото за Бога всичко е възможно.“
28. Тогава Петър започна да Му говори: „Ето ние оставихме всичко и Те последвахме.“
29. А Иисус отговори: „Истината ви казвам: няма никой, който да е оставил къща или братя, или сестри, или майка, или баща, или деца, или ниви заради Мене и благовестието
30. и да не получи сега, в това време, сред гоненията, стократно повече от къща или братя, или сестри, или майки, или деца, или ниви, а в бъдещия свят – вечен живот.
31. Мнозина първи ще се окажат последни, а последните ще станат първи.“
32. Те отиваха в Йерусалим. Иисус вървеше пред учениците Си, а те, потресени, Го следваха със страх. Затова, като събра пак дванадесетте, Той започна да им говори какво ще стане с Него: