52. Всички плачеха и ридаеха за нея. Но Той рече: „Не плачете, тя не е умряла, а спи.“
53. А те Му се присмиваха, защото знаеха, че е умряла.
54. Тогава Иисус, като отпрати всички навън, хвана я за ръката и извика: „Момиче, стани!“
55. И духът ѝ се върна и тя веднага стана. Тогава Иисус нареди да ѝ дадат да яде.
56. Родителите ѝ бяха изумени, но Той им заповяда да не казват на никого за станалото.