48. А Той ѝ каза: „Смелост, дъще, твоята вяра те спаси, иди си в мир!“
49. Докато Иисус още говореше, дойде човек от дома на началника на синагогата и му рече: „Дъщеря ти умря, недей да безпокоиш повече Учителя.“
50. Но Иисус го чу и каза на Яир: „Не бой се, само вярвай и тя ще бъде спасена!“
51. А когато пристигна в дома, не позволи на никого да влезе освен на Петър, Йоан и Яков и на бащата и майката на момичето.
52. Всички плачеха и ридаеха за нея. Но Той рече: „Не плачете, тя не е умряла, а спи.“
53. А те Му се присмиваха, защото знаеха, че е умряла.
54. Тогава Иисус, като отпрати всички навън, хвана я за ръката и извика: „Момиче, стани!“
55. И духът ѝ се върна и тя веднага стана. Тогава Иисус нареди да ѝ дадат да яде.
56. Родителите ѝ бяха изумени, но Той им заповяда да не казват на никого за станалото.