Старият Завет

Новият Завет

Лука 7:5-17 Библия, нов превод от оригиналните езици (с неканоничните книги) (НП)

5. защото обича народа ни и синагогата той построи.“

6. Иисус тръгна с тях. А когато приближи вече къщата, стотникът изпрати при Него приятели да Му кажат: „Господи, не си прави труд, защото не съм достоен да влезеш под покрива ми,

7. затова и аз не се осмелих да дойда при Тебе. Но кажи една дума и слугата ми ще оздравее.

8. Нали и аз съм човек, подчинен на по-висока власт, и имам войници, подчинени на мене. На един казвам: „Иди“ – и отива, на друг: „Ела“ – и идва; а на слугата си: „Направи това“ – и той го прави.“

9. Когато чу това, Иисус остана учуден от него; и като се обърна, рече на следващото Го множество хора: „Казвам ви, дори сред израилтяните не намерих толкова голяма вяра.“

10. И когато онези, които бяха изпратени, се върнаха в къщата, намериха болния слуга оздравял.

11. На другия ден Иисус се отправи към един град, наречен Наин. С Него вървяха мнозина от учениците Му и много народ.

12. А когато се приближи до градските порти, тъкмо изнасяха мъртвец, едничък син на майка си, а тя беше вдовица; с нея вървяха и много хора от града.

13. Когато Господ видя вдовицата, смили се над нея и ѝ рече: „Не плачи!“

14. След това се приближи и се допря до носилката, носачите спряха и Той рече: „Момче, на тебе говоря, стани!“

15. Мъртвецът се надигна, седна и започна да говори, тогава Иисус го предаде на майка му.

16. И страх обзе всички, те славеха Бога и казваха: „Велик пророк се яви сред нас. Бог посети Своя народ.“

17. И тези думи за Него се разнесоха по цяла Юдея и околностите ѝ.

Прочетете пълната глава Лука 7