32. И те си казаха един на друг: „Не гореше ли у нас сърцето ни, когато Той ни говореше по пътя и когато ни обясняваше Писанието?“
33. В същия час станаха, върнаха се в Йерусалим и намериха събрани единадесетте и другите, които бяха с тях.
34. Те казваха, че Господ наистина е възкръснал и се е явил на Симон.
35. А двамата споделиха за случилото се по пътя и как Го бяха познали, когато разчупваше хляба.
36. Докато те говореха за това, Сам Иисус застана сред тях и им каза: „Мир ви нося!“
37. Смутени и изплашени, те помислиха, че виждат дух.
38. Но Той им рече: „Защо сте така смутени? Защо съмнения изпълват сърцата ви?
39. Погледнете ръцете и нозете Ми: Аз съм Същият. Пипнете Ме и вижте: духът няма плът и кости, а вие виждате, че имам.“
40. И като каза това, показа им ръцете и нозете Си.
41. Но понеже те от радост още не можеха да повярват и се чудеха, Той им рече: „Имате ли тук нещо за ядене?“
42. Те Му дадоха късче печена риба и пчелен мед.
43. Той взе и яде пред тях.