45. Слънцето потъмня, а храмовата завеса се раздра по средата.
46. Тогава Иисус извика с висок глас: „Отче! В Твоите ръце предавам духа Си.“ И като каза това, издъхна.
47. А стотникът, като видя станалото, прослави Бога и рече: „Наистина, Този Човек е бил праведник.“
48. Целият народ, който се беше събрал на това зрелище и видя станалото, си тръгна, удряйки се в гърди, окайвайки се.
49. А всичките Му познати стояха надалеч и гледаха това заедно с жените, които Го съпровождаха от Галилея.
50. Имаше един човек на име Йосиф, от юдейския град Ариматея. Той беше съветник, добър и справедлив,
51. и очакваше Божието царство, не се беше съгласил с решенията и деянията на юдеите.
52. Той дойде при Пилат и измоли тялото на Иисус.
53. И като Го сне, обви Го в плащаница и Го положи в гроб, изсечен в скала, където никой още не бе полаган.
54. Този ден беше петък и настъпваше събота.
55. След Йосиф вървяха жените, които бяха дошли с Иисус от Галилея. Те видяха гроба и как бе положено тялото Му.
56. Когато се върнаха, приготвиха благовония и миро. И в съботата си починаха, както повелява Законът.