20. Пилат отново заговори, понеже желаеше да пусне Иисус.
21. Но те крещяха: „Разпъни Го! Разпъни!“
22. Тогава за трети път им рече: „Но какво зло е сторил Той? Не намерих у Него нищо, което да заслужава смърт. Затова след като Го накажа, ще Го пусна.“
23. Но те продължаваха със силни викове да искат Той да бъде разпънат. И техните викове, подкрепяни от първосвещениците, надделяха.
24. И Пилат реши да бъде, както те искат.
25. Пусна хвърления в тъмница за бунт и убийство, когото те искаха, а Иисус предаде на волята им.
26. А когато Го поведоха, хванаха някой си Симон Киринеец, който идваше от нива, и сложиха върху него кръста, за да го носи след Иисус.
27. Следваше Го голямо множество народ и жени, които плачеха и ридаеха за Него.
28. А Иисус се обърна към тях и рече: „Дъщери йерусалимски, не плачете за Мене, а плачете за себе си и за децата си.
29. Понеже наближават дни, когато ще се каже: „Блазе на бездетните, на утроби неродили и на гърди некърмили!“
30. Тогава ще започнат да казват на планините: „Паднете върху нас!“, и на хълмовете: „Затрупайте ни!“
31. Защото, ако това правят със зеленото дърво, как ще постъпят със сухото?“
32. Водеха и двама злодеи, за да бъдат погубени с Него.
33. И когато отидоха на мястото, наречено Лобно, там разпънаха Него и злодеите – единия отдясно, а другия отляво.
34. Тогава Иисус рече: „Отче, прости им! Те не знаят какво правят.“ А те хвърлиха жребий, за да разделят дрехите Му.