Старият Завет

Новият Завет

Лука 17:1-14 Библия, нов превод от оригиналните езици (с неканоничните книги) (НП)

1. Иисус рече на учениците Си: „Не е възможно да не дойдат изкушения, но горко на онзи, чрез когото идват.

2. За него е по-добре да му окачат воденичен камък на шията и да го хвърлят в морето, отколкото да съблазни един от тези, малките.

3. Бъдете внимателни към себе си!Ако съгреши брат ти, укори го, и ако се покае, прости му.

4. И ако седем пъти на ден съгреши против тебе и седем пъти се обърне към тебе и каже: „Разкайвам се“ – прости му!“

5. Тогава апостолите рекоха на Господ: „Укрепи у нас вярата!“

6. А Господ отвърна: „Ако имахте вяра колкото синапово зърно, щяхте да кажете на тази черница: „Изтръгни се и се посади в морето“, и тя би ви послушала.

7. Кой от вас, когато се завърне от полето негов слуга – орач или овчар, ще му рече веднага: „Върви, седни на трапезата“?

8. Няма ли да му рече: „Приготви да вечерям, препаши се и ми шетай, докато ям и пия, а после ти ще ядеш и пиеш“?

9. Нима ще благодари на слугата си, че е изпълнил заповедта? Не мисля.

10. Тъй и вие, когато изпълните всичко, което ви е заповядано, казвайте: „Ние сме негодни слуги; извършихме това, което бяхме длъжни да извършим“.“

11. На път за Йерусалим Иисус минаваше между Самария и Галилея.

12. Когато влизаше в едно село, срещнаха Го десет прокажени. Те се спряха отдалеч

13. и с висок глас извикаха: „Иисусе, Учителю, смили се над нас!“

14. Той ги видя и им рече: „Идете, покажете се на свещениците!“ И докато отиваха, те се очистиха от проказата.

Прочетете пълната глава Лука 17