19. и не съм достоен да се нарека твой син. Остави ме като един от наемниците си“.“
20. И стана, и отиде при баща си. И още отдалеч баща му го видя и му стана мило; и като се завтече, прегърна го силно и го целуна.
21. А синът му рече: „Татко, съгреших против небето и пред тебе и не съм вече достоен да се нарека твой син.“
22. Но бащата рече на слугите си: „Изнесете най-хубавата премяна и го облечете. И дайте пръстен за ръката му и обуща за нозете.
23. Докарайте угоеното теле, заколете го и нека ядем и се веселим.
24. Защото този мой син беше мъртъв и оживя, беше изгубен и се намери.“ И взеха да се веселят.
25. А по-старият му син беше на нивата. На връщане, като наближи до къщи, чу песни и игри.
26. И повика един от слугите и попита какво се е случило.
27. Онзи му рече: „Брат ти си дойде и баща ти закла угоеното теле, защото го е дочакал да се върне жив и здрав.“
28. А той се разсърди и не искаше да влезе. Баща му излезе да го кани,
29. но той отговори на баща си с думите: „Ето аз толкова години ти работя и никога не престъпих твоя заповед, а на мен дори и козле не си дал веднъж, за да се повеселя с приятелите си.
30. А като дойде този ти син, който прахоса имота ти с блудници, за него закла угоеното теле.“
31. Баща му рече: „Сине, ти си винаги с мене и всичко мое е твое,
32. а трябваше да се развеселим и зарадваме, защото този ти брат беше мъртъв и оживя, беше изгубен и се намери“.“