16. И той бе доволен да напълни корема си с рожкови, с които се хранеха свинете, но никой не му даваше.
17. Като дойде на себе си, рече: „Колко наемни работници при баща ми имат хляб в изобилие, пък аз от глад умирам.
18. Ще стана, ще отида при баща си и ще му река: „Татко, съгреших против небето и пред тебе
19. и не съм достоен да се нарека твой син. Остави ме като един от наемниците си“.“
20. И стана, и отиде при баща си. И още отдалеч баща му го видя и му стана мило; и като се завтече, прегърна го силно и го целуна.
21. А синът му рече: „Татко, съгреших против небето и пред тебе и не съм вече достоен да се нарека твой син.“
22. Но бащата рече на слугите си: „Изнесете най-хубавата премяна и го облечете. И дайте пръстен за ръката му и обуща за нозете.
23. Докарайте угоеното теле, заколете го и нека ядем и се веселим.
24. Защото този мой син беше мъртъв и оживя, беше изгубен и се намери.“ И взеха да се веселят.
25. А по-старият му син беше на нивата. На връщане, като наближи до къщи, чу песни и игри.
26. И повика един от слугите и попита какво се е случило.