Старият Завет

Новият Завет

Лука 13:7-17 Библия, нов превод от оригиналните езици (с неканоничните книги) (НП)

7. И рече на лозаря: „Ето три години идвам, очаквайки плод от тази смокиня, и не намирам. Отсечи я! Защо само да изтощава земята?“

8. Но той му отговори: „Господарю, остави я и тази година, за да я окопая и наторя.

9. И ако даде плод, добре, ако ли не, на следната година ще я отсечеш“.“

10. Една събота Иисус поучаваше в една синагога.

11. Там беше и една жена, която страдаше осемнадесет години от дух, пораждащ немощ. Тя бе прегърбена и никак не можеше да се изправи.

12. Като я видя, Иисус я повика и ѝ рече: „Жено, освобождаваш се от недъга си!“

13. И като положи ръцете Си върху нея, тя веднага се изправи и славеше Бога.

14. Тогава началникът на синагогата, негодувайки, че Иисус я изцели в събота, рече на народа: „Шест дни има, през които трябва да се работи; в тях идвайте и се лекувайте, а не в съботен ден!“

15. Господ му отговори: „Лицемери, нима всеки от вас не отвързва вола или магарето си от яслите в събота и не го води да го пои?

16. А тази жена, потомка на Авраам, която Сатана е сковал вече осемнадесет години, не трябваше ли да се освободи от оковите си в съботен ден?“

17. И докато Той говореше това, всички, които бяха против Него, изпитваха срам. А целият народ се радваше за всички славни дела, вършени от Него.

Прочетете пълната глава Лука 13