Старият Завет

Новият Завет

Лука 13:4-15 Библия, нов превод от оригиналните езици (с неканоничните книги) (НП)

4. Или мислите, че онези осемнадесет души, върху които падна Силоамската кула и ги изби, бяха по-виновни от всички живеещи в Йерусалим?

5. Не, казвам ви, но ако не се покаете, всички тъй ще загинете.“

6. Тогава им каза тази притча: „Един човек имаше в лозето си посадена смокиня. Но когато дойде да бере плод от нея, не намери.

7. И рече на лозаря: „Ето три години идвам, очаквайки плод от тази смокиня, и не намирам. Отсечи я! Защо само да изтощава земята?“

8. Но той му отговори: „Господарю, остави я и тази година, за да я окопая и наторя.

9. И ако даде плод, добре, ако ли не, на следната година ще я отсечеш“.“

10. Една събота Иисус поучаваше в една синагога.

11. Там беше и една жена, която страдаше осемнадесет години от дух, пораждащ немощ. Тя бе прегърбена и никак не можеше да се изправи.

12. Като я видя, Иисус я повика и ѝ рече: „Жено, освобождаваш се от недъга си!“

13. И като положи ръцете Си върху нея, тя веднага се изправи и славеше Бога.

14. Тогава началникът на синагогата, негодувайки, че Иисус я изцели в събота, рече на народа: „Шест дни има, през които трябва да се работи; в тях идвайте и се лекувайте, а не в съботен ден!“

15. Господ му отговори: „Лицемери, нима всеки от вас не отвързва вола или магарето си от яслите в събота и не го води да го пои?

Прочетете пълната глава Лука 13