7. Тогава Божият мир, който превъзхожда всеки ум, ще запази вашите сърца и мисли в единство с Иисус Христос.
8. И така, братя, мислете само за това, което е истинно, което е достойно, което е справедливо, което е чисто, което е достойно за обич, което е добро, за това, което е добродетел, което е похвално.
9. Това, което научихте, приехте, чухте и видяхте от мене, него вършете. Тогава Бог на мира ще бъде с вас.
10. Аз много се зарадвах в името на Господа, че вече отново почнахте да се грижите за мене. Вие полагахте грижи за мене и преди, но нямахте сгодно време за това.
11. Не казвам това поради недоимък, понеже се научих да се задоволявам с каквото имам –
12. знам да живея и в оскъдица, знам да живея и в изобилие; научен съм на всичко и всякак: и сит да бъда, и глад да търпя, и в изобилие да живея, както и в лишение.
13. Всичко мога чрез Христос, Който ми дава сила.
14. При все това добре сторихте, като споделихте моите изпитания.
15. Вие, филипяни, сами знаете, че в началото на благовестенето, когато тръгнах от Македония, освен вас еднички нямаше нито една църква, която да ми даде или от която да приема нещо.
16. Защото неведнъж вие ми изпращахте в Солун, за да ми помогнете.
17. Не мислете, че търся пак подарък, но търся плода, който се умножава във ваша полза.
18. Получих всичко и имам в изобилие. Наситих се, като приех изпратеното от вас по Епафродит. То е като благоухание, жертва приятна, благоугодна пред Бога.