7. Защото твоята обич, брате, предизвика у нас много радост и утеха, понеже душите на вярващите се ободриха чрез тебе.
8. Поради това, макар да имам голяма смелост от Христос да ти заповядвам, каквото подобава,
9. все пак от обич към тебе, моля те – аз, Павел, старец, а сега и окован за Иисус Христос,
10. моля те за моя син Онисим, когото родих духовно в оковите си.
11. По-рано той беше безполезен за тебе, а сега е полезен за тебе и за мене.
12. Сега ти го изпращам обратно, а ти го приеми, все едно че приемаш мене.
13. Аз исках да го задържа при себе си, за да ми служи, докато съм в окови заради благовестието,
14. но без твое съгласие не исках да извърша нищо, за да бъде твоята добрина доброволна, а не по принуда.
15. Защото може би той затова се отлъчи за кратко от тебе, за да го приемеш завинаги,
16. вече не като роб, а като нещо повече: като обичан брат – особено за мене, а много повече за тебе – и като вярващ в Господа.
17. И тъй, ако споделяш с мене вярата, приеми го, все едно че съм аз.