6. При това устройство на скинията в първата ѝ част свещениците влизат постоянно, когато извършват богослужения,
7. а във втората част влиза веднъж в годината само първосвещеникът, и то с кръв, която принася за себе си и за опрощаване греховете на народа, извършени по незнание.
8. Чрез това Светият Дух показва, че докато стои предишната скиния, още не е отворен достъпът до небесното светилище.
9. Но това е само предобраз на сегашното време, когато се принасят дарове и жертви, които не могат да направят приносителя вътрешно чист,
10. понеже те са само ястия и пития, различни умивания и телесни обреди, установени, докато дойде по-доброто.
11. Но Христос, Който дойде като Първосвещеник на бъдещите блага, с по-велика и по-съвършена скиния, неръкотворна, тоест не от сътворения свят,
12. Влезе веднъж завинаги в небесното светилище не с кръв от козли и телета, а със Своята кръв и осигури вечно изкупление за нас.
13. Защото ако кръвта от козли и бикове и пепелта от телица чрез поръсване осветяват осквернените, за да бъдат телесно чисти,
14. колко повече кръвта на Христос, Който чрез Светия Дух принесе Себе Си в жертва, безупречен пред Бога, ще очисти съвестта ни от мъртви дела, за да служим на живия и истинския Бог!
15. И затова Той е Посредник на нов завет, та въз основа на смъртта Му, настъпила за изкупване на нарушенията по време на първия завет, призованите да получат обещаното вечно наследство.
16. Където има завещание, трябва да е настъпила смъртта на завещателя,
17. понеже едно завещание добива сила само след смърт. То няма никога сила, докато е жив завещателят.