3. А ние, повярвалите, влизаме в обещаното място за отдих, както Бог е казал: Затова се заклех в гнева Си: „Те няма да влязат в мястото, обещано от Мене за отдих“, макар че Неговите дела бяха завършени от създаването на света.
4. Защото някъде е казано за седмия ден така: „И в седмия ден Бог си почина от всичките Си дела.“
5. И пак там: „Няма да влязат в мястото, обещано от Мене за отдих.“
6. И така, като се предоставя на някои да влязат в него, а онези, на които по-рано беше благовестено, не влязоха поради непокорство,
7. Бог пак определя друг ден, наречен „днес“, като говори чрез Давид след толкова много време, както беше казано вече: „Днес, когато чуете Неговия глас, не упорствайте в сърцата си.“
8. Защото, ако Иисус Навин ги бе въвел, Бог не би говорил след това за друг ден.
9. Затова за Божия народ остава почивка като Божията през седмия ден.
10. Защото онзи, който е влязъл в обещаното от Него място за отдих, той също е отпочинал от делата си, както Бог от Своите.
11. И така, нека се постараем да влезем в това място за отдих, за да не би някой да изпадне в подобно непокорство.
12. Защото Божието слово е живо и действено и е по-остро от всеки двуостър меч. То пронизва до разделяне на душа и на дух, на стави и на мозък и то е съдник на помисли и желания на сърцето.