6. А Христос е верен като Син над Неговия дом. Ние пък сме Негов дом, ако опазим твърдо докрай нашата смелост и надеждата, с която се хвалим.
7. Затова, както казва Светият Дух: „Днес, когато чуете Неговия глас,
8. не упорствайте в сърцата си, както при размириците в деня на изкушението в пустинята:
9. там предците ви Ме изкушаваха, изпитваха Ме и бяха очевидци на делата Ми в продължение на четиридесет години.
10. Затова възнегодувах срещу онова поколение и казах: „Винаги се заблуждават в сърцата си, те не познаха Моите пътища.“
11. Затова се заклех в гнева Си: „Те няма да влязат в мястото, обещано от Мене за отдих“.“
12. Внимавайте, братя, да не би някой сред вас да има лукаво безверно сърце, че да отстъпи от живия Бог,
13. но се наставлявайте един друг всеки ден, докато все още казвате „днес“, за да не би някой от вас да прояви упорство, подмамен от греха.
14. Ние сме участници в делото на Христос, само ако твърдо запазим първоначалната си убеденост докрай,
15. докогато ще се казва: „Днес, когато чуете Неговия глас, не упорствайте в сърцата си, както при размириците.“
16. А кои се противиха, като Го чуха? Не бяха ли всички онези, които излязоха от Египет начело с Мойсей?
17. Против кого Бог негодува четиридесет години? Не беше ли против онези, които съгрешиха и чиито кости останаха в пустинята?
18. И на кои се закле, че няма да влязат в мястото, обещано от Него за отдих, освен на непокорните?
19. И виждаме, че те не можаха да влязат в страната поради неверието си.