7. Ако понасяте наказание, Бог постъпва с вас като със синове. Защото има ли такъв син, когото баща му не наказва?
8. Ако пък останете без наказание, което всички са понесли, тогава сте незаконни деца, а не синове.
9. Освен това нашите бащи по плът са ни наказвали и ние сме ги почитали. Тогава не следва ли много повече да се покоряваме на Отеца на духовните сили, за да постигнем истински живот?
10. Защото те ни наказваха за кратко време, както сметнеха за добре; а Той ни наказва за наша полза, за да се приобщим към Неговата святост.
11. Всяко наказание първоначално изглежда за страдание, а не за радост, но след това то принася плод на мира и на справедливостта за тези, които са възпитавани чрез него.
12. Затова укрепете изморените си ръце и разтрепераните си нозе
13. и направете прави пътеки за нозете си, за да не се повреди онова, което е куцо, а, напротив – да се излекува.
14. Ревностно се стремете да имате мир с всички, както и онази святост, без която никой няма да види Господа.
15. Внимавайте да не би някой да се лиши от Божията благодат; да не би да поникне горчив корен и да навреди, а чрез него да се отровят мнозина,
16. да не би някой да стане блудник или нечестив като Исав, който за едно ястие отстъпи първородството си.
17. А вие знаете, че макар и той да желаеше да наследи благословението, беше отхвърлен, понеже не можа да измени решението на баща си, при все че го бе молил за това със сълзи.
18. Вие не сте пристъпвали към Синай, осезаема планина, пламнала от огън, към тъмен облак, мрак и буря,