11. Всяко наказание първоначално изглежда за страдание, а не за радост, но след това то принася плод на мира и на справедливостта за тези, които са възпитавани чрез него.
12. Затова укрепете изморените си ръце и разтрепераните си нозе
13. и направете прави пътеки за нозете си, за да не се повреди онова, което е куцо, а, напротив – да се излекува.
14. Ревностно се стремете да имате мир с всички, както и онази святост, без която никой няма да види Господа.
15. Внимавайте да не би някой да се лиши от Божията благодат; да не би да поникне горчив корен и да навреди, а чрез него да се отровят мнозина,
16. да не би някой да стане блудник или нечестив като Исав, който за едно ястие отстъпи първородството си.
17. А вие знаете, че макар и той да желаеше да наследи благословението, беше отхвърлен, понеже не можа да измени решението на баща си, при все че го бе молил за това със сълзи.
18. Вие не сте пристъпвали към Синай, осезаема планина, пламнала от огън, към тъмен облак, мрак и буря,
19. към тръбен звук и гръмко звучащ глас, слушателите на който се помолиха повече да не им се говори,
20. защото не можеха да понесат онова, което им се заповядваше: „Даже животно, ако се допре до планината, да бъде убито с камъни или пронизано със стрела.“