22. А Савел добиваше все повече сила и смущаваше юдеите, които живееха в Дамаск, доказвайки, че Този е Христос.
23. И след като се минаха доста дни, юдеите се наговориха да го убият,
24. но Савел узна за техния заговор. А те денем и нощем пазеха градските порти, за да го убият.
25. Тогава учениците го взеха през нощта, сложиха го в кош и го спуснаха по стената.
26. Като пристигна в Йерусалим, Савел се опитваше да се присъедини към учениците. Но всички се бояха от него, понеже не вярваха, че той е ученик.
27. Варнава обаче го взе, отведе го при апостолите и им разказа как той видял по пътя Господ и че Господ му говорил, и как той в Дамаск открито проповядвал в името на Иисус.
28. И вече общуваше свободно с тях в Йерусалим и проповядваше открито в името на Господ Иисус.
29. Говореше и спореше също и с елинистите. Но те намислиха да го убият.
30. Като узнаха за това, братята го отведоха в Кесария и го препратиха в Тарс.
31. А църквите в цяла Юдея, Галилея и Самария живееха в мир, укрепваха и напредваха със страх Господен. И с подкрепата на Светия Дух се умножаваха.
32. Веднъж, когато Петър обхождаше всички църкви, дойде и при светиите, които живееха в Лида.
33. Там намери един човек на име Еней, който от осем години лежеше на легло, защото беше парализиран.
34. Петър му каза: „Енее, Иисус Христос те изцелява. Стани и си събери постелката.“ И той веднага стана.
35. Всички, които живееха в Лида и в Сарон, го видяха и се обърнаха към Господа.
36. В Йопия имаше една ученичка на име Тавита, което значи „сърна“. Тя вършеше много добри дела и даваше милостиня.
37. Случи се в онези дни, че тя заболя и умря. Окъпаха я и я положиха в горната стая.