33. При унижението Му Той бе лишен от праведен съд. Но кой ще опише рода Му? Защото се отнема животът Му от земята.“
34. Тогава евнухът се обърна към Филип: „Кажи ми, моля те, за кого пророкът говори това? За себе си или за някой друг?“
35. Филип подхвана беседа и като започна от това място в Писанието, благовести му за Иисус.
36. Както продължаваха по пътя, стигнаха до едно място с вода и евнухът рече: „Ето вода. Какво пречи да се кръстя?“
37. А Филип му отвърна: „Можеш да се кръстиш, ако вярваш с цялото си сърце.“ Той каза: „Вярвам, че Иисус Христос е Божият Син.“
38. И заповяда да спрат колесницата. Двамата влязоха във водата – Филип и евнухът. И той го кръсти.
39. Когато излизаха от водата, Светият Дух слезе върху евнуха, а Господен ангел грабна Филип. Евнухът вече не го видя и радостен продължи пътя си.
40. А Филип се озова в Азот и после, откъдето минаваше, благовестеше по всички градове, докато стигна в Кесария.