31. Той отговори: „Как бих могъл, ако някой не ме упъти?“ И покани Филип да се качи и да седне при него.
32. А мястото от Писанието, което четеше, беше това: „Той беше заведен като овца на клане; и както агнето е безгласно пред своя стригач, така и Той не отвори устата Си.
33. При унижението Му Той бе лишен от праведен съд. Но кой ще опише рода Му? Защото се отнема животът Му от земята.“
34. Тогава евнухът се обърна към Филип: „Кажи ми, моля те, за кого пророкът говори това? За себе си или за някой друг?“
35. Филип подхвана беседа и като започна от това място в Писанието, благовести му за Иисус.
36. Както продължаваха по пътя, стигнаха до едно място с вода и евнухът рече: „Ето вода. Какво пречи да се кръстя?“
37. А Филип му отвърна: „Можеш да се кръстиш, ако вярваш с цялото си сърце.“ Той каза: „Вярвам, че Иисус Христос е Божият Син.“
38. И заповяда да спрат колесницата. Двамата влязоха във водата – Филип и евнухът. И той го кръсти.
39. Когато излизаха от водата, Светият Дух слезе върху евнуха, а Господен ангел грабна Филип. Евнухът вече не го видя и радостен продължи пътя си.
40. А Филип се озова в Азот и после, откъдето минаваше, благовестеше по всички градове, докато стигна в Кесария.