12. Чрез ръцете на апостолите ставаха много знамения и чудеса сред народа. И всички прекарваха в единомислие в Соломоновия притвор.
13. От другите никой не смееше да се допре до тях, а народът ги величаеше.
14. И все повече вярващи се присъединяваха към Господа – множество мъже и жени, –
15. тъй че по улиците изнасяха болните и ги слагаха на легла и носилки, та като минава Петър, поне сянката му да осени някого от тях.
16. Стичаха се в Йерусалим и много хора от околните градове, като донасяха болни и измъчвани от нечисти духове; и всички се изцеляваха.
17. Тогава първосвещеникът и всички с него, които принадлежаха към садукейската ерес, станаха, изпълнени със завист,
18. заловиха апостолите и ги хвърлиха в общата тъмница.
19. Но през нощта Господен ангел отвори вратата на тъмницата, изведе ги и рече:
20. „Идете, застанете в храма и проповядвайте на народа всичко за този нов живот.“
21. Те се вслушаха и на разсъмване влязоха в храма да поучават. А първосвещеникът и тези, които бяха с него, като дойдоха, свикаха синедриона и всички стареи на израилтяните и изпратиха в тъмницата да доведат апостолите.
22. Слугите отидоха, но не ги намериха в затвора; и като се върнаха, съобщиха:
23. „Намерихме тъмницата заключена най-грижливо и стражата да стои вън пред вратата. Но като отворихме, не намерихме никого вътре.“
24. Когато чуха тези думи, първосвещеникът, началникът на храмовата стража и другите първосвещеници недоумяваха какво е станало с апостолите.