21. Те ги заплашиха още веднъж и ги пуснаха. Заради народа не намериха как да ги накажат, защото всички прославяха Бога за станалото.
22. А човекът, с когото стана това чудо на изцеление, беше на повече от четиридесет години.
23. Когато ги пуснаха, апостолите дойдоха при своите и разказаха какво им бяха говорили първосвещениците и стареите.
24. А те, като ги изслушаха, всички в един глас извикаха към Бога и казаха: „Владико, Ти си Бог, Който си сътворил небето, земята, морето и всичко, което е в тях.
25. Ти, чрез Светия Дух с устата на баща ни Давид, Твоя служител, си казал: „Защо се развълнуваха езическите племена и народите замислиха безсмислени неща?
26. Надигнаха се земните царе и князете се събраха заедно против Господа и Неговия Помазаник.“
27. Защото наистина Ирод и Пилат Понтийски се събраха с езичниците и с израилския народ в този град против Светия Твой Син Иисус, Когото Ти си помазал,
28. за да сторят това, което Твоето могъщество и Твоята мъдрост са отсъдили да стане.
29. И сега, Господи, виж техните заплахи и дай на Своите слуги с голяма смелост да проповядват Твоето учение,
30. като със силата Си помогнеш да стават изцеления, чудеса и знамения чрез името на Светия Твой Син Иисус!“
31. И след като се помолиха, мястото, където бяха събрани, се разтърси; и всички се изпълниха със Светия Дух и смело проповядваха Божието слово.
32. Множеството вярващи имаха едно сърце и една душа; и никой не наричаше свое нищо от имота си, а всичко им беше общо.
33. Апостолите свидетелстваха с голяма сила за възкресението на Господ Иисус Христос и Бог изпращаше голяма благодат върху всички тях.
34. Сред тях нямаше нито един, който да се нуждае, защото онези, които притежаваха земи или къщи, ги продаваха, донасяха парите от продаденото
35. и ги слагаха пред апостолите; и се раздаваше на всеки според нуждата.
36. Така Йосия, левит, родом от Кипър, наречен от апостолите Варнава, което се превежда „син на утехата“,