16. Когато пристигнахме в Рим, стотникът предаде затворниците на началника на лагера. На Павел обаче позволиха да живее отделно заедно с войника, който го пазеше.
17. След три дена Павел свика юдейските първенци и като се събраха, се обърна към тях с думите: „Братя, макар и да не съм сторил нищо против народа и обичаите на прадедите ни, от Йерусалим ме предадоха окован в ръцете на римляните.
18. След като ме съдиха, искаха да ме пуснат, защото те установиха, че нямам никаква вина, заслужаваща смъртно наказание.
19. И понеже юдеите се възпротивиха, бях принуден да искам съд пред императора, но не с цел да обвиня в нещо народа си.
20. По тази причина ви повиках да ви видя и да говоря с вас. Защото заради надеждата на Израил съм окован с тези вериги.“