15. Братята там, като чуха за нас, излязоха да ни посрещнат до Апиевия площад и до Трите кръчми. Щом ги видя, Павел благодари на Бога и се ободри.
16. Когато пристигнахме в Рим, стотникът предаде затворниците на началника на лагера. На Павел обаче позволиха да живее отделно заедно с войника, който го пазеше.
17. След три дена Павел свика юдейските първенци и като се събраха, се обърна към тях с думите: „Братя, макар и да не съм сторил нищо против народа и обичаите на прадедите ни, от Йерусалим ме предадоха окован в ръцете на римляните.
18. След като ме съдиха, искаха да ме пуснат, защото те установиха, че нямам никаква вина, заслужаваща смъртно наказание.
19. И понеже юдеите се възпротивиха, бях принуден да искам съд пред императора, но не с цел да обвиня в нещо народа си.
20. По тази причина ви повиках да ви видя и да говоря с вас. Защото заради надеждата на Израил съм окован с тези вериги.“
21. А те му отговориха: „Ние нито писма сме получили за тебе от Юдея, нито някой от братята е дошъл да извести или да каже нещо лошо за тебе.
22. Все пак желаем да чуем от тебе това, което мислиш, защото ни е известно, че навред се говори против това учение.“
23. И като му определиха ден, мнозина дойдоха при него в странноприемницата. А той от сутринта до вечерта им излагаше със свидетелства учението за Божието царство и се опитваше да ги убеди за Иисус и чрез Мойсеевия закон, и чрез Пророците.
24. Едни се убеждаваха от думите му, а други не вярваха.
25. И понеже бяха несъгласни помежду си, те взеха да се разотиват. Тогава Павел им каза още и тези думи: „Добре е рекъл Светият Дух на предците ни чрез пророк Исаия:
26. „Иди и кажи на този народ: „С уши ще чуете и няма да разберете, с очи ще гледате и няма да видите.
27. Защото сърцето на този народ е закоравяло – с уши трудно слушат и са затворили очите си, за да не би някога с очи да видят и с уши да чуят, и със сърце да разберат, и да се обърнат, и Аз да ги спася“.
28. Затова знайте, че Божието спасение е изпратено на езичниците. И те ще чуят!“
29. Като каза това, юдеите се разотидоха, спорейки разпалено помежду си.
30. Павел живя цели две години в отделна къща под наем и приемаше всички, които идваха при него,
31. като проповядваше Божието царство и учеше за Господ Иисус Христос съвсем открито и безпрепятствено.