1. След като се спасиха, тогава научиха, че островът се казва Малта.
2. Местните жители показаха към нас необикновено дружелюбие. Приеха всички, а понеже валеше дъжд и беше студено, накладоха огън.
3. Но когато Павел събра голям наръч съчки и ги хвърли в огъня, една змия се измъкна поради горещината и се впи в ръката му.
4. Местните хора, като видяха змията, увиснала на ръката му, си рекоха помежду си: „Този човек наистина е убиец. Макар да се е избавил от морето, Божията справедливост не го оставя да живее.“
5. Той обаче отърси змията в огъня и не го сполетя никакво зло.
6. А те очакваха да му се яви оток или веднага да падне мъртъв. Но след като изчакаха дълго време и видяха, че не му се случи нищо лошо, те си промениха мнението и заговориха, че той е бог.
7. Около това място бяха имотите на Поплий, висшия управник на острова. Той ни прие любезно и му гостувахме три дена.
8. И се случи бащата на Поплий да лежи в треска, страдайки от дизентерия. Павел влезе при него, помоли се и като възложи върху му ръце, го изцели.
9. След тази случка и другите на острова, които имаха някаква болест, идваха и се изцеляваха.
10. Те ни почетоха с много дарове, а на тръгване ни снабдиха с онова, от което имахме нужда.
11. След три месеца отплавахме с един александрийски кораб, презимувал на острова, който носеше знака на Диоскурите,
12. и стигнахме до Сиракуза, където останахме три дена.
13. Оттам отплавахме и достигнахме до Регия, а на следващия ден, понеже духна южен вятър, пристигнахме за два дена в Потиоли.
14. Тук намерихме братя и бяхме поканени да останем при тях седем дена. А после отидохме в Рим.