9. Наистина и аз мислех, че твърдо трябва да се опълча срещу името на Иисус Назорей.
10. Това и сторих в Йерусалим. След като получих власт от първосвещениците, затворих много светии в тъмница, а когато ги убиваха, и аз одобрявах.
11. И много пъти по всички синагоги с насилие ги принуждавах да отстъпят от вярата си. В безмерна ярост срещу тях аз ги преследвах дори и в градовете извън страната.
12. С такова намерение бях тръгнал за Дамаск с власт и поръчение от първосвещениците,
13. когато посред бял ден на пътя, царю, видях от небето светлина, която обля мене и спътниците ми по-силно от слънчево сияние.
14. Всички паднаха на земята и аз чух глас, който ми говореше на еврейски език: „Савле, Савле, защо Ме преследваш? Мъчно е за тебе да риташ против ръжен.“
15. Аз попитах: „Кой си Ти, Господине?“ Той отговори: „Аз съм Иисус, Когото ти преследваш.
16. Сега стани и се изправи на нозете си! Защото Аз затова ти се явих, за да те избера за служител и свидетел на онова, което си видял и което ще ти открия.
17. И ще те избавя от юдейския народ и от езичниците, при които те изпращам,