22. Но Бог ми помогна и до днес аз оцелях и свидетелствам на мало и голямо, като говоря тъкмо онова, което пророците и Мойсей са казали, че ще стане:
23. че Христос ще пострада и като възкръсне пръв от мъртвите, ще възвести светлина на юдейския народ и на езичниците.“
24. И докато говореше това в своя защита, Фест извика високо: „Ти си луд, Павле! Многото учене те докарва до лудост.“
25. А той отвърна: „Не съм луд, достопочтени Фесте, а говоря думи на истина и здрав разум.
26. Царят знае тези неща и затова дръзнах да говоря пред него. И никак не вярвам нещо от това да не му е известно, защото то не се е вършило в някой ъгъл.
27. Вярваш ли, царю Агрипа, в пророците? Зная, че вярваш.“
28. Агрипа се обърна към Павел: „За малко и ще ме убедиш да стана християнин.“
29. А Павел рече: „Бих се молил на Бога не само ти, но и всички, които ме слушате днес, рано или късно да станете такива, какъвто съм аз – но без тези окови.“
30. Като каза това, царят и управителят, а също и Вереника и седящите с тях, станаха
31. и докато се оттегляха настрана, разговаряха помежду си, че този човек не върши нищо, заслужаващо смърт или окови.
32. И Агрипа каза на Фест: „Този човек можеше да бъде освободен, ако не бе поискал съд пред императора.“ Затова и управителят реши да го изпрати при императора.