16. Аз им отговорих, че у римляните не е обичайно да предават човека на смърт, преди обвиненият да има пред себе си обвинителите и да му се позволи да се защити от обвинението.
17. И когато те се събраха тук, на другия ден, без никакво отлагане аз седнах на съдийското място и заповядах да доведат човека.
18. Явиха се обвинителите, но не представиха нито едно обвинение, каквото аз очаквах.
19. Те имаха някакви спорове с него върху тяхната вяра и за някой си Иисус, Който бил умрял и за Когото Павел казваше, че е жив.
20. Понеже бях затруднен да проуча този въпрос, попитах дали той иска да отиде в Йерусалим и там да бъде съден за това.
21. Но тъй като Павел поиска да бъде оставен за императорско разследване, заповядах да го държат под стража, докато го изпратя при императора.“
22. Тогава Агрипа каза на Фест: „Бих желал и аз да изслушам този човек.“ А той отговори: „Утре ще го изслушаш.“
23. На сутринта, когато Агрипа и Вереника дойдоха с голям блясък и влязоха в съдебната палата заедно с хилядниците и най-видните граждани, по заповед на Фест доведоха Павел.
24. Фест рече: „Царю Агрипа и всички вие мъже, които сте тук с нас! Виждате този, за когото всички юдеи дойдоха при мене, и в Йерусалим – и тук, и викаха, че той не бива повече да живее.
25. Но аз, като разбрах, че той не е сторил нищо, заслужаващо смърт, и понеже той сам поиска съд пред императора, реших да го изпратя там.
26. За него обаче не мога нищо определено да напиша на господаря. Затова го изведох пред вас и особено пред тебе, царю Агрипа, тъй че след разследването да имам какво да напиша.
27. Защото ми се струва неразумно да препращам затворник, без да отбележа и обвиненията против него.“