17. След много години дойдох да донеса на своя народ милостиня и приношения.
18. И тъкмо се бях очистил, в храма ме срещнаха сам, без навалица и без шум,
19. някои юдеи от Азия, които трябваше да се представят пред тебе и да ме обвинят, ако имаха нещо против мене.
20. Или тези тук сами да кажат в какво престъпление ме намериха за виновен, когато се явих пред синедриона –
21. освен само тези думи, които, застанал сред тях, изрекох високо: „Заради вярата във възкресението на мъртвите ме съдите вие днес“.“
22. Като чу това, Феликс отложи делото, понеже знаеше доста добре за това учение, и каза: „Ще разгледам делото ви, когато дойде хилядникът Лисий.“
23. После заповяда на стотника да охранява Павел, но при някои облекчения – да не възпира никого от неговите близки да му служи или да идва при него.
24. След няколко дена дойде Феликс с жена си Друзила, която беше юдейка, и изпрати да повикат Павел, за да чуе от него за вярата в Христос Иисус.
25. Но когато Павел заговори за Божия справедливост, за въздържанието и за бъдещия съд, Феликс се уплаши и рече: „Сега си иди, а когато намеря време, ще те повикам.“
26. И тъй като се надяваше, че Павел ще му даде пари, за да го пусне, викаше го често и разговаряше с него.
27. Но като изминаха две години, Феликс бе заместен от Порций Фест. И понеже искаше да угоди на юдеите, Феликс остави Павел в окови.