10. Управителят даде знак на Павел да започне и той отговори: „Понеже зная, че от много години си съдия на този народ, още по-уверено ще говоря в своя защита.
11. Както ти можеш да установиш, няма и дванадесет дена, откакто дойдох в Йерусалим на поклонение.
12. Но нито в храма, нито в синагогите, нито в града са ме видели да се препирам с някого или да създавам размирици сред народа.
13. И те не могат да докажат това, за което сега ме обвиняват.
14. Но признавам пред тебе това, че според учението, което те наричат ерес, аз служа на Бога на предците ни и вярвам на всичко, което е писано в Закона и в Пророците.
15. И се надявам на Бога, както и те самите очакват, че ще има възкресение на мъртвите, праведни и неправедни.
16. Затова и аз се старая да имам винаги спокойна съвест пред Бога и пред хората.
17. След много години дойдох да донеса на своя народ милостиня и приношения.
18. И тъкмо се бях очистил, в храма ме срещнаха сам, без навалица и без шум,
19. някои юдеи от Азия, които трябваше да се представят пред тебе и да ме обвинят, ако имаха нещо против мене.
20. Или тези тук сами да кажат в какво престъпление ме намериха за виновен, когато се явих пред синедриона –
21. освен само тези думи, които, застанал сред тях, изрекох високо: „Заради вярата във възкресението на мъртвите ме съдите вие днес“.“