1. Павел устреми поглед към синедриона и каза: „Братя! Живял съм с най-чиста съвест пред Бога до този ден.“
2. Първосвещеникът Анания обаче заповяда на стоящите пред него да го ударят по устата.
3. Тогава Павел му рече: „Бог тебе ще удари, стено варосана! Ти седиш тук, за да ме съдиш според Закона, а заповядваш да ме бият противно на Закона.“
4. Но застаналите отпред рекоха: „Божия първосвещеник ли хулиш ти?“
5. Павел отговори: „Не знаех, братя, че той е първосвещеник. Защото е писано: „Не укорявай водача на своя народ“.“
6. Когато Павел узна, че една част са садукеи, а другата – фарисеи, извика в синедриона: „Братя! Аз съм фарисей, син на фарисей. За надеждата във възкресението на мъртвите ме съдят!“
7. Когато каза това, възникна спор между фарисеите и садукеите и множеството хора се раздвои.
8. Защото садукеите казват, че няма възкресение, нито ангел, нито дух. А фарисеите вярват във всичко това.
9. Настана голяма врява. Някои от книжниците от фарисейска страна станаха и започнаха горещо да спорят с думите: „Нищо лошо не намираме у този човек. Ако пък му е говорил дух или ангел, да не се противим на Бога.“
10. И понеже спорът се ожесточи, хилядникът, уплашен да не би да разкъсат Павел, заповяда на войниците да слязат, да го измъкнат от тях и да го отведат в стана.
11. Но през нощта му се яви Господ и рече: „Не бой се, Павле! И както свидетелстваше за Мене в Йерусалим, така трябва да свидетелстваш и в Рим.“
12. Когато се съмна, някои от юдеите направиха заговор и се зарекоха с клетва да не ядат, нито да пият, докато не убият Павел.
13. Тези, които сториха това съзаклятие, бяха повече от четиридесет души.
14. Те дойдоха при първосвещениците и стареите и рекоха: „Клетва се клехме нищо да не хапнем, докато не убием Павел.
15. Затова вие със синедриона известете сега на хилядника утре да го доведе пред вас, уж че искате да разгледате по-точно делото му. А ние, преди да е приближил, сме готови да го убием.“
16. Но синът на Павловата сестра чу за засадата, отиде и влезе в стана и каза на Павел.
17. Павел повика един стотник и му рече: „Заведи този младеж при хилядника, защото има да му съобщи нещо.“
18. И той го взе, заведе го при хилядника и каза: „Затворникът Павел ме повика и ме помоли да доведа този младеж при тебе, защото има да ти каже нещо.“