14. Тогава ми каза: „Бог на нашите предци те е отредил да познаеш волята Му, да видиш Праведника и да чуваш глас от устата Му.
15. Защото ти ще Му бъдеш свидетел пред всички хора за онова, което си видял и чул.
16. И сега защо се бавиш? Стани, кръсти се и умий греховете си, като призовеш името на Господ Иисус.“
17. А когато се върнах в Йерусалим и се молех в храма, изпаднах в унес
18. и Го видях да ми казва: „Побързай да напуснеш по-скоро Йерусалим, защото няма да приемат твоето свидетелство за Мене.“
19. Но аз отговорих: „Господи, те знаят, че аз затварях и биех по синагогите онези, които вярваха в Тебе.
20. А когато се проливаше кръвта на Стефан, Твоя свидетел, там стоях и аз, одобрявах неговото убиване и пазех дрехите на онези, които го убиваха.“