11. Той дойде при нас, взе пояса на Павел, върза си ръцете и нозете и рече: „Това казва Светият Дух: Така юдеите ще вържат в Йерусалим онзи мъж, на когото е този пояс, и ще го предадат в ръцете на езичниците.“
12. Щом чухме това, и ние, и тамошните го молехме да не отива в Йерусалим.
13. Но Павел отговори: „Защо плачете и съкрушавате сърцето ми? Аз съм готов не само да бъда вързан, но и да умра в Йерусалим в името на Господ Иисус.“
14. И понеже той не се съгласяваше, млъкнахме и си рекохме: „Да бъде волята на Господа!“
15. След тези дни се приготвихме и тръгнахме за Йерусалим.
16. С нас дойдоха и някои ученици от Кесария, които ни водеха при някой си Мнасон от Кипър, отдавна повярвал, у когото щяхме да отседнем.
17. Когато стигнахме в Йерусалим, братята ни приеха с радост.
18. На другия ден Павел влезе с нас при Яков. Дойдоха и всички презвитери.
19. Павел ги поздрави и разказа едно по едно всичко, което Бог бе сторил сред езичниците чрез неговото служение.
20. А те, като чуха, славеха Бога и му казваха: „Виждаш, брате, колко много хиляди са повярвалите юдеи и те всички ревниво спазват закона.