5. А когато Сила и Тимотей пристигнаха от Македония, Павел се посвети да свидетелства пред юдеите, че Иисус е Христос.
6. Но понеже те се противяха и ругаеха, той отърси дрехите си и им рече: „Сами сте си виновни за гибелта си! Аз съм невинен – отсега отивам при езичниците.“
7. И като се махна оттам, отиде в дома на някой си, който се казваше Юст и беше богобоязлив. Къщата му беше до синагогата.
8. А Крисп, началникът на синагогата, повярва в Господа с целия си дом. И мнозина коринтяни, слушайки Павел, започваха да вярват и се кръщаваха.
9. Една нощ Господ рече във видение на Павел: „Не бой се, а говори и не спирай,
10. защото Аз съм с тебе и никой няма да посегне да ти стори зло, понеже имам много народ в този град.“
11. Така той остана там година и шест месеца и ги наставляваше в Божието учение.
12. Но когато Галион стана проконсул в Ахая, юдеите се събраха, нахвърлиха се върху Павел и го отведоха в съдилището
13. с обвинение, че той убеждавал хората да почитат Бога не по Закона.
14. И тъкмо Павел да заговори, Галион каза на юдеите: „Ако имаше някаква неправда или коварно злодеяние, юдеи, както е редно, щях да ви изслушам.
15. Но щом спорът е за учение, за имена и за вашия Закон, уредете го сами! Аз не искам да бъда съдия в тези работи.“