18. Някои епикурейски и стоически философи влизаха в спор с него. Едни казваха: „Какво иска да каже този празнодумец?“ А други: „Изглежда, проповядва за чужди божества.“ Защото той им благовестеше за Иисус и за възкресението.
19. Те взеха Павел, отведоха го в ареопага и го запитаха: „Можем ли да знаем какво е това ново учение, което проповядваш?
20. Звучи ни някак странно и затова искаме да знаем какво е то.“
21. А всички атиняни, както и чужденците, живеещи там, най-много от всичко предпочитаха да си прекарват времето, като говорят или слушат нещо ново.
22. Тогава Павел се изправи в ареопага и рече: „Атиняни, по всичко виждам, че сте особено набожни.
23. Защото, като минавах и разглеждах светините ви, намерих и жертвеник, на който бе написано: „На незнайния Бог“. За Този именно, Когото вие, без да знаете, почитате, за Него аз ви проповядвам:
24. Бог, Който сътвори света и всичко в него, Той, бидейки Господ на небето и земята, не живее в ръкотворни храмове,
25. нито приема служение от човешки ръце, сякаш се нуждае от нещо, а Сам дава на всички живот и дихание, и всичко.
26. Той създаде от един човек целия човешки род, за да обитават по цялата земя, като беше определил колко време и в кои предели да обитават
27. и да търсят Господа, ако биха могли да Го усетят и намерят, макар Той да не е далеч от всеки един от нас.
28. Защото ние чрез Него живеем, движим се и съществуваме, както са казали и някои от вашите поети: „Негов сме и род.“
29. И тъй, след като сме род Божий, не бива да мислим, че Божеството прилича на злато, сребро или камък – изделие на човешкото умение и въображение.
30. Бог, без да държи сметка за времената на незнанието, сега навред заповядва на всички хора да се покаят.
31. Защото определи ден, когато ще съди справедливо света чрез Онзи, Когото избра, като даде уверение на всички с възкресяването Му от мъртвите.“